За първи път исках полет да закъснее

0 759

Между 20-22 юни 2022 г. по покана на Генерална дирекция за мобилност и транспорт (DG MOVE) на Европейската комисия участвах в Световния конгрес за банкомати, който се проведе в Мадрид. Приех полетите Букурещ - Амстердам (KLM); Амстердам - ​​Мадрид (Air Europa) и Мадрид - Париж - Букурещ, и двата сегмента с Air France.

По този повод за първи път отбелязахме няколко събития. Летях за първи път с Boeing 787 Dreamliner Air Europa. Използвах интернет на Air France, KLM и Air Europa. Летях за първи път с Airbus A220-300 Air France и летях за първи път в бизнес класа с полети на Air France. За тези преживявания в друга статия. Но да се върнем на моите полети до/от Мадрид.

Представяне на Air France A220

Паспортът ми помогна да спечеля време

Нямах проблеми под душа. Полетите се развиха навреме, с резерв от 15-20 минути закъснение. В Букурещ бързо минах през опашките при чекиране и контрол на багажа. След по-малко от 45 минути вече бяхме на изхода за качване. В Амстердам трябваше да бързам, за да наваксам, въпреки че имах 2 часа. Благодарение на паспорта си не трябваше да стоя на безкрайни опашки в службите за контрол на документи в Букурещ или Амстердам. Отидох направо при автоматичните порти и дори спечелих ценно време.

излитане от Мадрид на борда на Air France A220-300

Но завръщането беше пълно с емоции и приключения. Междинното спиране в Париж продължи един час, информация, която така или иначе ми даде емоции, знаейки лудницата на летищата. И за да бъдат нещата още по-забавни, самолетът, извършил полета Париж - Мадрид, излетя със значително закъснение от Париж, закъснение, което продължи и дори се увеличи при обратния полет Мадрид - Париж. Кацнах в Париж CDG по времето, когато вече трябваше да излетя за Букурещ. Примирих се с идеята да изпусна свързващия полет и се примирих с идеята да прекарам една нощ в Париж.

Исках полетът да бъде отложен

Исках обаче полета от Букурещ да се забави. Започвайки от тази надежда, се опитах да стигна до портала за качване. Но тъй като не познавах терминал 2E на парижкото летище CDG, пътят ми до изхода за качване на полета от Букурещ стана още по-сложен. Сбърках посоката на терминала, сбърках портата. Информационните табла вече обявиха, че качването на полета от Букурещ е затворено.

Получих настаняване, ваучери за храна и пренасочване на друг полет

Виждайки това, се насочих към информационното гише в терминала. Показах проблема със закъснелия полет от Мадрид и на теория не можах да хвана свързващия полет, при което поисках подходящите. Без скандал, дори с добра дума и шега получих настаняване в хотела, получих ваучер за храна и премаршрутиране на най-близкия полет на Air France до Букурещ, който беше на следващата сутрин. Както казах и друг път, запазете спокойствие и търсете решения. Какво бих могъл да направя в този случай? Да споря? С кого?

Кацане в Париж

Най-накрая въпросът беше решен и с получените документи започнах да се разхождам през летището и все още търсих портата, откъдето на теория самолетът беше излязъл от Букурещ. Намирам портата, но не обръщам внимание. Бях очарован от гледката от терминала към пистите на летището. Говорейки по телефона с добър приятел, той ме информира, че самолетът от Букурещ не е излетял, в който момент се връщам на изхода за качване и намирам персонала, който все още присъства. Казвам им, че търся полета от Букурещ и дамата ми потвърждава, че самолетът все още е на маншон. Той ми прави формалностите по качването и така се качвам последен на самолета.

Желанието ми се изпълни!

Но изненада, самолетът вече закъсняваше с час, когато се качих в него и все още не показваше признаци на излитане. Това беше моментът, в който се зарадвах, защото самолетът закъсня и няма значение, че останах още час до излитане. Пристигнах в Букурещ с два часа закъснение, което вече нямаше значение. Бях си вкъщи със семейството и децата!

И не, нямахме право на обезщетение. Ако закъснението е повече от три часа, тогава ще поискаме и паричните права, възлизащи на 450 ЕВРО за такъв полет.

От този опит научихме колко е важно да сме спокойни, да общуваме и да намираме решения в кризисни ситуации. Важно е да се познаваме права на пътниците във въздушния транспорт и да ги поискаме, когато сме оправдани. Много е важно да вярваме в шанса си и да не губим надежда, дори когато всичко изглежда загубено. Беше изживяване с щастлив край!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.