Авиационни условия

ВИШАТА АКЦИЯ— Зрелищни каскади, като ролки и примки, изпълнявани в самолети за обща авиация, специално проектирани да издържат на напрежението от такива маневри.

АЕРОДИНАМИКА—Сили — като съпротивление, налягане и скорост — които влияят на движението на въздуха около движещи се обекти, като самолети.

АВИАЦИОННИ КАРТИ—Карти на въздушното пространство, предназначени да помогнат на пилотите да се ориентират.

ЕЛЕРОНИ— Подвижни повърхности за управление на въздухоплавателното средство, разположени в близост до края на крилото, които се използват за направата на самолет или ролка.

AIRCRAFT— Всеки предмет, създаден от човека, лети, включително самолети, дирижабли и хеликоптери.

ВЪЗДУШЕН ФОЛ— Всяка повърхност, проектирана да осигурява повдигане от въздуха, през който се движи, включително крила, контролни повърхности и перки на витлото.

ВЪЗДУШНА РАМКА— Структурата на въздухоплавателното средство, без да включва силовата установка или двигателя.

ВЪЗДУШНИ— Фирма, която се занимава с предоставяне на редовен транспорт.

AIRPORT—Поле, от което самолетът каца и излита.

ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО— Частта от атмосферата над определена земя.

въздушната скорост— Скоростта на самолета спрямо въздуха.

ВЪЗДУШНО ТАКСИ— Компания, която предоставя при поискване (вместо редовен) търговски въздушен транспорт.

КОНТРОЛ НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ (ATC)— Системата от наземни съоръжения, която координира движението на самолетите, като проследява напредъка им с помощта на радар и комуникира с пилотите по радио.

ВЪЗДУШЕН КОНТРОЛ— Лице, което комуникира с пилот, обикновено по радио, насочвайки движението на самолети, особено близо до летище.

ВЪЗДУШНИ ПЪТИ— Магистрали в небето.

ВИСОТОМЕР— Устройство, което измерва промените във въздушното налягане, за да изчисли колко високо лети самолет.

НАДМОРСКА ВИСОЧИНА— Височината, на която самолетът лети над земята, обикновено изразена в броя на футовете над морското равнище.

ПРОТИВООБЛЕДЯВАНЕ—Вещество, нанесено върху екстериора на въздухоплавателно средство преди полет, за да се предотврати образуването на лед, което може да наруши способността на самолета да лети. Също така, система, която се използва на борда на самолет за предотвратяване образуването на лед по крилата, витлата, входните отвори на двигателя и контролните повърхности.

ПОДХОД— Фазата на полета, в която въздухоплавателно средство е започнало спускането си към летището на местоназначение.

ПОВЕДЕНИЕ—Положението на въздухоплавателното средство спрямо земния хоризонт.

АВТОПИЛОТ— Съкратено от „автоматичен пилот“, това е система за управление, която поддържа самолет на зададен курс или скорост, така че пилотът да не трябва да управлява или да добавя мощност към самолета. Автопилотите се използват най-често по време на ниво, крейсерска част от полета.

авиатор—Лице, обучено и квалифицирано да управлява въздухоплавателно средство; пилот.

АВИОНИКИ—Съкращение от „авиационна електроника“, всяка електронна система, използвана в самолет, предимно за навигация и комуникация.

БАНКА— За накланяне на самолет странично и навътре по време на полет напред.

БИЗНЕС САМОЛЕТИ— Самолет за обща авиация, използван за подпомагане на бизнес.

БИЗНЕС АВИАЦИЯ— Използването на самолети за обща авиация за подпомагане на бизнес. Тези дейности могат да варират от лица, които летят с наети еднодвигателни самолети с бутално задвижване до компании, които имат полетни отдели, които оперират с флот от реактивни самолети и хеликоптери.

БИЗНЕС ДЖЕТ—Самолет за обща авиация с реактивно задвижване, който се използва за подпомагане на бизнеса на компанията.

КАПИТАН— Командващият пилот или летец, отговарящ за полета, който обикновено седи на лявата седалка на пилотската кабина.

ТАВАН—Най-високата надморска височина, от която земята все още се вижда при определени метеорологични условия.

ПРОВЕРКА— Писмен списък с процедури, използвани от пилотите, за да се гарантира, че всички елементи, които трябва да бъдат изпълнени по време на полет, са действително изпълнени.

ОФОРМЯНЕ— Разрешение, предоставено от ръководител на полети, което позволява на пилота да рулира, каца или излита самолет.

СЕРТИФИЦИРАНЕ— Официално одобрение, издадено от правителствена агенция, квалифицираща пилот или самолет за полет.

КОКПИТ— Предното отделение на самолет, където седят пилотите.

ЗАПИСАТЕЛ НА КОКПИТА— Аудио система, която записва всички звуци, издавани в пилотската кабина. Затворена в устойчив на сблъсък контейнер, тази „черна кутия“ се използва от разследващите произшествия, за да помогне да се определи защо се е разбил самолет.

СИСТЕМА ЗА ИЗБЯГАНЕ НА Сблъсък— Устройство, което може да открива кога един самолет може да лети твърде близо до друг и казва на пилота в коя посока да се обърне, за да избегне сблъсък.

COMPASS— Магнитно устройство, което помага да се определи посоката, в която лети самолетът.

ПОВЪРХНОСТЕН КОНТРОЛ—Подвижни части от крилото и опашката на самолета (или оперението), които се използват за изкачване, спускане или завиване на самолета.

КОНТРОЛНА КУЛА—Сградата, от която ръководителите на полети насочват движението на въздухоплавателните средства на и около летище.

КОПИЛОТ— Втори пилот, който обикновено седи на дясната седалка на пилотската кабина, подпомагайки капитана (или командващия пилот), който обикновено седи на лявата седалка на пилотската кабина.

КОРПОРАТИВНИ САМОЛЕТИ—Самолет за обща авиация, използван за подпомагане на бизнес дейностите на корпорацията.

КОРПОРАТИВНА АВИАЦИЯ— Често се използва взаимозаменяемо с термина „бизнес авиация“, това се отнася до използването на самолети за обща авиация за подкрепа на корпоративния бизнес. Повечето корпорации имат полетни отдели, които оперират само с един самолет, но някои големи корпорации летят и поддържат флоти от самолети и хеликоптери.

КАТУЛ— Подвижен капак или корпус, поставен около част от самолета, обикновено двигател.

КРЕСТОВЯТ— Всеки вятър, който духа през предвидения курс на самолета, карайки го да се отклони от курса.

КРЕЙСЕРСКА СКОРОСТ— Стабилна, умерена скорост, която се счита за оптимална за полет на далечни разстояния.

DEICEING—Система или вещество, което премахва леда, който се е образувал върху борда на самолета.

НАДОЛУ— Движете се в същата посока, в която духа вятърът.

DRAG— Въздушното съпротивление, което се среща, когато самолет се опитва да се придвижи напред.

АСАНСЬОР—Контролната повърхност, разположена на хоризонталната опашка на самолет, която, когато се движи от пилота, кара самолета да се изкачва или спуска.

АНГАЖИРАНЕ— Задната част или опашката на самолета.

ПРАЗНО ТЕГЛО— Само теглото на самолета, без гориво, пътници или багаж.

МАРШРУТ— По или по пътя.

ФЕДЕРАЛНА АВИАЦИОННА АДМИНИСТРАЦИЯ (FAA)— Правителствената агенция на САЩ, която установява и прилага правила за авиацията.

ФИКСИРАН БАЗОВ ОПЕРАТОР (FBO)— Базиран на летището център за зареждане и обслужване на самолети, подобен на бензиностанция за автомобили.

клапи—Устройства, разположени в задната или задната част на крилото, които могат да бъдат удължени за увеличаване на подемната сила и съпротивлението, особено по време на излитане или кацане.

СТЮАРДЕСА—Лице, чиято работа е да помага да се гарантира безопасността и комфорта на пътниците на самолета, като предоставя храна, напитки и инструкции какво да прави в случай на спешност.

РЕГИСТРАТОР НА ПОЛЕТНИ ДАННИ—Система, която записва въздушната скорост, височината, курса и други експлоатационни характеристики на въздухоплавателно средство в полет. Затворена в устойчив на сблъсък контейнер, тази „черна кутия“ се използва от разследващите произшествия, за да помогне да се определи защо се е разбил самолет.

ПОЛЕТЕН ОТДЕЛ—Организация в рамките на компания, която отговаря за летенето и поддръжката на самолети. Хората, които работят в полетен отдел, могат да включват пилоти, техници по поддръжката, разписание/диспечери и стюардеси.

РЪКОВОДСТВО ЗА ПОЛЕТ— Ръководство, издадено от производител на въздухоплавателно средство, което съдържа официална информация относно скоростта, експлоатационните ограничения и други основни указания за безопасно управление на въздухоплавателно средство.

ПЛАН НА ПОЛЕТА— Официален документ, който описва планирания курс на планиран полет.

СТАНЦИЯ ЗА ПОЛЕТНО ОБСЛУЖВАНЕ (FSS)— Официален авиационен информационен център, който пилотите използват за получаване на актуална информация за времето и условията на летището, преди да започнат полет.

ФУЗЕЛАЖ— Корпус на самолет, към който са прикрепени крилото, опашката и колесника.

ГЕНЕРАЛНА АВИАЦИЯ—Всички летателни дейности, различни от търговската (авиокомпания) и военната авиация. Самолетите за обща авиация, които включват всичко - от двуместни учебни самолети до междуконтинентални бизнес джетове, могат да летят до около 10 пъти броя на летищата, отколкото самолетите.

АСОЦИАЦИЯ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ НА ОБЩА АВИАЦИЯ (GAMA)-Във Вашингтон, окръг Колумбия-

базирана национална търговска асоциация, която представлява американските производители на самолети и части за обща авиация.

ПЛЪЗГАЩ НАКЛОН—Част от системата за инструментално кацане, която осигурява радиолъч, така че пилотът да може да следва стандартен път на спускане, за да кацне на летище.

БРУТНО ТЕГЛО—Максималното тегло от въздухоплавателното средство е предназначено да носи при излитане.

хангар— Летищна сграда, специално проектирана за настаняване на самолет.

НАЧАЛО— Курсът или посоката, в която се движи въздухоплавателно средство, обикновено изразено в градуси на кръг (от нула до 360).

ПРЕПОРЪЧЕН ВЯТЪР—Вятър, който духа директно срещу курса на самолета.

ХЕЛИКОПТЕР— Тип въздухоплавателно средство, което използва ротор или витло, монтирани в горната част на фюзелажа, за да излита и каца вертикално, което му позволява да работи без използване на писта или летище.

ХЕЛИПАД ИЛИ ХЕЛИПОД— Малка структура или павирана площ, която се използва от хеликоптери за излитане и кацане вертикално.

МОДЕЛ НА ДЪРЖАНЕ— Да лети в кръг, докато ръководител на полети не разреши на пилота да продължи към местоназначението си.

ИНСТРУМЕНТ ПРАВИЛА НА ПОЛЕТА (IFR)—Правилата за управление на въздухоплавателно средство, когато облаци, мъгла или други метеорологични условия затрудняват или правят невъзможно летенето само с поглед.

СИСТЕМА ЗА КАЗАНЕ НА ИНСТРУМЕНТИ (ILS)— Електронно навигационно оборудване, което използва радиолъч за насочване на пилотите на спускащи се самолети по стандартен път, за да могат да кацнат на писта.

ПАНЕЛ С ИНСТРУМЕНТИ, МЕНЮ С ОПЦИИ— Секцията на пилотската кабина, разположена пред пилота, в която се помещават всички инструменти, измервателни уреди и индикатори, които съобщават на пилота важна информация, като въздушна скорост, височина и курс. Арматурното табло е подобно на таблото на автомобила.

JET— Тип самолетна силова установка, която използва турбина, която увеличава притока на въздух през двигателя за захранване.

ВЪЗЕЛ— Единица за авиационна скорост, която се равнява на една морска миля в час, което е еквивалентно на 1.151 мили в час.

ЗЕМЕДЕЛЕН ЗЕМЯН— Система от колела, плувки или ски, които се използват за поддържане на въздухоплавателно средство, когато то е на земята или във водата. Колесните колесници са или „неподвижни“ (постоянно удължени) или „прибиращи се“ (което означава, че те се изтеглят обратно във фюзелажа или крилата на самолета, след като се качи във въздуха).

ВДИГАМ— Аеродинамичната сила, която има тенденция да държи самолета във въздуха.

ДНЕВНИК— Книга, която съдържа запис на полети, извършени от пилот или процедури по поддръжка, извършени на въздухоплавателно средство през целия му живот.

ТЕХНИЧЕСКА ПОДДРЪЖКА—Лице, което е обучено и сертифицирано да поддържа или ремонтира въздухоплавателно средство.

МНОГОДВИГАТЕЛНИ— Самолет, който има повече от един двигател.

НАЦЕЛ— Опростеният корпус, който обхваща двигателя.

N НОМЕР ИЛИ ОПАШЕН НОМЕР—Регистрационната табела на самолет, която съдържа серия от цифри и/или букви, които са изрисувани върху фюзелажа близо до опашката на самолета. Всички самолети, регистрирани в Съединените щати, имат регистрационни номера, които започват с буквата „N“.

НАЦИОНАЛНА АССОЦИАЦИЯ НА БИЗНЕС АВИАЦИЯ (NBAA)— Национална търговска асоциация, базирана във Вашингтон, окръг Колумбия, която е посветена на повишаване на безопасността, ефективността и приемането на бизнес авиацията. Членството на NBAA включва повече от 6,100 компании, които се занимават с летене на самолети с обща авиация за бизнес цели.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА ТРАНСПОРТА (NTSB)—Агенцията на правителството на САЩ, която отговаря за разследването на самолетни произшествия.

МОРСКА МИЛЯ—Стандартната единица за разстояние, използвана в авиацията. Това се равнява на 6,080 фута или 1.151 мили.

НАВАИДИ— Съкратена форма на думите „навигационни средства“. Отнася се до всяка система или устройство, използвано за насочване на пилот, докато управлява самолет.

НАВКОМ— Съкратена форма на думите „навигация-комуникация“. То се отнася до всяка част от оборудването на самолета, използвано от пилота за навигационни или комуникационни цели.

НОС— Предната част на самолета.

СЪОБЩЕНИЕ ДО ВЪЗДУШИТЕЛИТЕ (NOTAM)—Специални съобщения, използвани за предупреждаване на пилотите за необичайни условия около летище.

КИСЛОРОДНА МАСКА— Малка маска за лице, която е свързана с контейнер с кислород. Тази система се използва за всеки човек на борда на самолет в случай, че има неизправност в системата за херметизиране на самолета, която обикновено доставя въздух за дишане на голяма надморска височина.

ПЛАЩАНЕ— Общото тегло на пътниците и товарите, които въздухоплавателното средство превозва или може да превозва.

PILOT—Лице, обучено и сертифицирано да управлява въздухоплавателно средство; летец.

КОМАНД ПИЛОТ— Капитанът или летецът, отговарящ за полета, който обикновено седи на лявата седалка на пилотската кабина.

СТЪРКАНЕ, ОБЪРЛЯНЕ И РИСКАНЕ— Термини, използвани за описване на триизмерното движение на въздухоплавателно средство. Наклонът е въртенето на самолет около страничната му ос. Преобръщането е движението на самолет около надлъжната му ос. Отклонението е движението на самолет около вертикалната му ос.

ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА— Двигател, използван за задвижване на самолет. Има четири основни типа силови установки: бутален двигател, който е подобен на двигателя, използван в автомобил, върти витло, което задвижва самолет, като издърпва въздуха над крилата. Реактивният двигател използва турбина за ускоряване на въздушния поток без използване на витло. Турбовитловият двигател използва реактивен двигател, комбиниран с витло. Турбоваловият двигател използва реактивен двигател и ротор (или хоризонтално монтиран витло), за да повдигне хеликоптер и да му позволи да излита и каца вертикално.

ПРЕДПОЛЕТ—Процедурата за изпитване, която пилотът използва преди полет, за да се увери, че оборудването и системите на въздухоплавателното средство работят правилно.

ПРОПЕЛЕР—Въртящ се аеродинамик с две, три или брашнени перки, който се използва за придвижване на самолет напред.

херметизация— Система, проектирана да поддържа нормално въздушно налягане в самолет на по-голяма надморска височина, където въздухът е твърде рядък, за да позволи правилно дишане.

RADAR— Съкратена форма на думите „радиооткриване и обхват.“ Радарът е система, която използва електронни импулси, за да измерва колко далеч е даден обект. Разстоянието се измерва чрез определяне на времето колко време е необходимо импулсите да бъдат предадени от самолет или наземно съоръжение и да се отразят или отскочат от обект и да се върнат към своя източник. Бордовият радар се използва от пилотите за откриване на гръмотевични бури и други тежки метеорологични условия, докато наземният радар се използва от въздушния трафик

контролери за проследяване на посоката и скоростта на самолета.

РАМПА— Павираната площ, обикновено разположена до хангар, където самолетите могат да се товарят, разтоварват или паркират.

RANGE—Максималното разстояние, което самолет може да прелети без да бъде зареден с гориво.

ЗАКЛОНА— Малък метален щифт, който се използва за закрепване на различните части от ламарина на самолет.

РОТОРКРАФТ—Самолет, който използва ротори; хеликоптер.

ГРЪБ—Подвижната вертикална част на опашката (или опашката), която се използва за контролиране на движението на въздухоплавателно средство при рясване.

ДОТИЧВАМ—Процесът на увеличаване на мощността на двигател на самолета преди излитане, за да се провери и да се види дали силовата установка и витлото работят правилно.

САМОЛЕТНА ПИСТА— Ивица с ниво, обикновено павирана земя, върху която самолетите излитат и кацат.

ДИСПЕТЧИК / ДИСПЕТЧИК— Член на полетния отдел, който отговаря за извършването на всички немеханични мерки — като получаване на разрешителни — за подготовка на въздухоплавателно средство за полет. Те също така правят и поддържат списъци с времето, в което самолетът трябва да излети, пристигне и да бъде обслужен.

симулатор—Механично устройство, което прилича на пилотска кабина и се използва от пилотите за научаване и практикуване на полетни маневри, докато са на земята.

SKIN— Външното покритие на самолета, обикновено изработено от ламарина, но също така може да бъде плат или дърво, особено при по-стари самолети.

SPIN— Маневра, при която самолетът, след като претърпява аеродинамично срив, се спуска с нос, насочен към земята, като същевременно се върти бързо около вертикалната си ос.

СТАБИЛИЗАТОР— Фиксирана (неподвижна) хоризонтална или вертикална част от опашката, която поддържа самолета стабилен, докато лети.

сергия— Аеродинамично състояние, при което плавният въздушен поток над крило или друг аеродинамичен профил е нарушен, като по този начин се намалява произведеното повдигане и кара самолетът да спре да лети.

ПРЪЧКА—Контролът и воланът на самолет, понякога наричан

"Иго".

Опашка— Задната част на фюзелажа на самолета.

попътен вятър—Вятър, който духа зад самолет, което му помага да лети по-бързо.

МАХАМ ОТ СЕБЕ СИ, СЪБЛИЧАМ— Точката в полет, когато самолетът напуска земята или пистата и се качва във въздуха.

TAXI— Да се ​​движи бавно въздухоплавателно средство по земята или по повърхността на водата преди излитане или след кацане.

ПЪТА— Павирана ивица на летището, която води от рампата до пистата.

ДРОСЕЛ— Лостът на пилотската кабина, който увеличава мощността на двигателя, позволявайки на самолета да излети или да ускори, ако вече е във въздуха.

ТЪСГА— Силата напред, която се развива в реактивен двигател като реакция на високоскоростното изхвърляне назад на отработените газове.

приземяване— Моментът, в който колелата на кацащ самолет докосват повърхността на пистата.

МОДЕЛ НА ДВИЖЕНИЕ— Курс на малка надморска височина, обикновено овален, около летище, което самолетите трябва да следват, за да осигурят безопасен поток от въздухоплавателни средства към пистата.

ТРАНСПОНДЕР— Предавател-приемник, който изпраща уникален кодиран сигнал към наземните радари, като по този начин позволява на ръководителите на полети да идентифицират и проследяват отделни самолети.

TRIM— Устройство, което позволява на пилота да регулира позицията на самолета, без да се налага непрекъснато да движи асансьорите.

ТУРБУЛЕНЦИЯ— Смущение или неравномерен въздушен поток, който кара самолета да отскача по време на полет.

НАВЯТЪР— Летене на самолет в обратна посока на вятъра.

ВЕКТОР— Направление, дадено на пилот от ръководител на полети чрез радиовръзка.

ВИДИМОСТ— Разстоянието, което човек може да види ясно във въздуха.

ПРАВИЛА ЗА ВИЗУАЛЕН ПОЛЕТ—Правилата за управление на въздухоплавателно средство при ясно време само с поглед.

Waypoint—Опорна точка във въздушното пространство, използвано за навигационни цели.

БРИФИНГ ЗА ВРЕМЕТО—Официалната прогнозна информация, която пилотът получава от станция за обслужване на полети, преди да замине с полет.

ТЕГЛО И БАЛАНС— Математическите изчисления, направени, за да се определи дали товарът и/или пътниците на борда на самолета са натоварени правилно.

КРИЛО— Големите профили, които се простират от двете страни на средата на фюзелажа на самолета, за да осигурят асансьора, необходим за летене.

ДА— Управлението и воланът на самолет, понякога наричан „пръчка“.